ОТГЪ̀ВАМ, -аш, несв.; отгъ̀на, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. отгъ̀нат, св., прех. 1. Махам обвивката на нещо загънато; разгъвам. Противоп. загъвам. Забелязах, че мама носи някакъв вързоп под мишница.. И наистина, като си отидохме, мама отгъна вързопа и измъкна от него цял костюм хубави дрехи. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 34.
2. Махам подгъв. Противоп. подгъвам.
3. Диал. Махам завивката, с която някой е покрит, завит, загънат; отвивам. Стоян Галудо думаше: / — „Стани, Галудо, да видиш / колко косача косяха.“ / Галуда не се обажда. / Коги я Стоян отгъна, / тя си Галуда умряла. Нар. пес., СбВСт, 520. В злата го [камъчето] люлка гудила, / па го Марийка люляла, / люляла и му запяла, — / триста му песни изпяла, / ни веднаж не го отгъна. Нар. пес., Христом. ВВ II, 217. отгъвам се, отгъна се I. Страд. Краищата на кожения хастар се отгъват и се зашиват. По такъв начин в готовите ботуши кончовете и хастарът остават незашити помежду си в задния кант. П. Цветков и др., ТОТ, 388. II. Възвр. от отгъвам в З знач.; отвивам се, откривам се.