ОТЕЖНЀНИЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от отежнявам и от отежнявам се; отежняване. Злоупотребата с консумирането на алкохол .. води до сериозни наследствени отежнения в психиката и във физиката на създаваните поколения. ОФ, 1958, бр. 4195, 1.


Източник: Речник на българския език (онлайн)