ОТЕХТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; отехтя̀, -иш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. отехтя̀л, -а, -о, мн. отехтèли, св., непрех. За звук, ек, ехо — като ехтя, еча, звуча, постепенно затихвам, стихвам; отечавам. Изстрелите отехтяват в нощта. ● Обр. Отшумяха бурните години. Битката епична отехтя. Бл. Димитрова, Л, 311.
ОТЕХТЯ̀ВАМ СЕ несв.; отехтя̀ се св., непрех. Остар. Отехтявам. И някакъв си ек из стръмни долове / се отехтя далеч и по-далеч пронесен. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 303.