ОТЕЧЕСТВОЛЮБЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. 1. Който обича отечеството си; родолюбив. „Сърбете и черногорците понеже са див и отечестволюбив народ, мъжете се ползуват от труда на жената“ и пр. НБ, 1876, бр. 26, 103.
2. С който се изразява или показва, в който се съдържа обич към отечеството; родолюбив. Нека каже някой,.., че тия [размишления] не са живостно изражение на най-родолюбивите и най-отечестволюбиви чувства, които могат да обливат сърцето на една добромислеща жена, на една българка. Ч, 1871, бр. 12, 383. Тя [Портата] наградила най-отличните лица по свирепствата и по други още по-лоши обиди,.., като примери на добродетелна и отечестволюбива деятелност. П. Димитров, УК (превод), 59.