ОТЗВЪНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; отзвъня̀, -ѝш, мин. св. -я̀х и -ѝх, прич. мин. св. деят. отзвъня̀л, -а, -о, мн. отзвънèли и отзвънѝл, св., непрех. 1. Издавам звън при удар; отзвънтявам. Чукът биеше в наковалнята и тя отзвъняваше. Д. Спространов, С, 256.
2. За звън — преставам да звуча, звънтя; стихвам, отзвънтявам. Отколе клепалото отзвъни и вече на моравата се извиваше лудо момино хоро. П. Михайлов, ПЗ, 94.