ОТЗОВА̀ВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от отзовавам и от отзовавам се. Член 4. Начинът за произвеждане на избори, като и редът за отзоваване на народните избраници се уреждат от закона. Конст., 4. — Министерството на правосъдието е поискало от гръцката патриаршия отзоваването на критския митрополит. БД, 1909, бр. 13, 3.
ОТЗОВА̀ВАНЕ2 ср. Отгл. същ. от отзовавам се1. Отзоваването на такава специална покана изглежда задължително.
ОТЗОВА̀ВАНЕ3 ср. Остар. Отгл. същ. от отзовавам се2.