ОТКА̀ПВАМ1, -аш, несв.; отка̀пя, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. 1. Обикн. за плод или цвят — окапвам, капя. Бавно откапват от дървото пожълтелите реси. // Обикн. за коса на човек или козина на животно — падам от корен, обикн. в резултат от някакво заболяване; окапвам. Космите на животното откапват напролет.
2. Прен. За части на човешкото тяло или на животно — загубвам физическата си мощ, физическите си функции в резултат на заболяване. Люти клетви си кълнеше [момата]: / „Крачката ви да изсъхнат, / крилцата ви да олетат, / човките ви да откапат.“ Нар. пес., СбВСт, 280. Откапали ти ръцете до лахтите! СбНУ ХI, 164.
ОТКА̀ПВАМ2, -аш, несв.; отка̀пя, -еш, мин. св. -ах, св., прех. С капане отливам известно количество от течност. Сестрата откапва няколко капки аналгин в чашата. откапвам се, откапя се страд.