ОТКО̀ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Индив. Отдавнашен; отколешен. „Така стои в законът ни отколен: / Да дигне слово, който е в света / от волята на царя недоволен!“ П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 117.
