ОТКО̀РВАМ, -аш, несв.; отко̀рна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. отко̀рнат, св., прех. Диал. 1. Изскубвам, изваждам нещо от корен. Разлюти ся стара самовила, / да завея силни ми ветрища, / откорна си кърпа со все дръво, / со все дръво, со Тройча у блатото. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ, 411.
2. Изкъртвам, измъквам, изваждам нещо. Да откорнит колйето из земи. Н. Геров, РБЯ III, 411. откорвам се, откорна се страд.