ОТКО̀РНУВАМ, -аш, несв. (остар.); отко̀рна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. отко̀рнат, св., прех. Диал. Откорвам. откорнувам се, откорна се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
