ОТКРА̀ДНАТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от открадна като прил. 1. За време, чувства и др. — който отделям скрито, като смятам, че не ми се полага. Откраднати мигове. Открадната радост.
2. Прен. За поглед — който се извършва скрито, за да не се забележи. Снощи сред пъстрата навалица на селския геран, подръпва скърцащата кофа, излива я в котела и току мята [Велика] бързо откраднати погледи към него. Ил. Волен, ДД, 92.
◊ С цървулите на откраднатата крава правя милостиня. Диал. Ирон. Проявявам щедрост с чужди средства, с нещо чуждо.