ОТКРО̀Й, -о̀ят, -о̀я, мн. -о̀и, м. Рядко. Изпъкване с цялата си форма; открояване. Когато стройна и напета / пред огледалото стоиш / със твойта красота заета, / ти пак чаровно ме плениш / с тоз гъвкав стан,.. / .. / с откроя гиздав на снагата. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 217.