ОТКУ̀ПНИК, зват. -ко и -че, мн. -ци, м. Остар. и диал. Откупвач. За да ся не бави много време собиранието на парите, които произхождаха от продажбата на индулгенциите парче по парче, купуваха ся топтан от богати откупници сущо както ся купуват царските гюмрюци и илтизами. ЦВ, 1861, бр. 39, 1. Известно е на какви притеснения и грабителства попадали провинциите от страна на наместника, на неговата свита и на откупниците на господарствените доходи. Н. Михайловски, РВИ (превод), 305. Явните звания ся продавали, откупници грабили. ВИ, 1867, 175.