ОТЛЀКВАМ, -аш, несв.; отлèкна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Остар. и диал. Олеквам. Ако искаме да се уверим колко влага има в солта, трябва да претеглим няколко драми, да я турим в една хартия за да изсъхне. Колкото е отлекнала, толкова вода има в нея. Ступ., 1875, бр. 7-8, 55.
ОТЛЀКВА МИ несв.; отлèкне ми св., непрех. Остар. и диал. Олеква ми. Когато ме пуснаха между другите затворници на „горната тъмница“, усетих, че твърде много ми отлекна, и струваше ми се, че никога още не съм бил в по-приятни тъмнични обстоятелства. Св. Миларов, СЦТ, 45. С кое лице да изляза аз пред тия селяни, с кои очи да ги гледам и с какво ще им са похваля? .. Да им са оплача, та да ми отлекне, че кому? Ил. Блъсков, ПБ III, 75-76. Донка скоро забрави сичко, .., но нещо като че ѝ отлекна. Ил. Блъсков, Китка V, 1886, кн. 14, 45-46.