ОТЛЍЧНИК, мн. -ци, м. 1. Учащ се, обикн. ученик или студент, който има оценка отличен по всички или по повечето учебни предмети. Вие имате диплома на отличник. А. Гуляшки, МТС, 19. — Сам ли строиш? — Аз, съпругата и двамата сина, които са вече в строителния техникум. Единият е отличник. К. Калчев, ДНГ, 62-63. Отличникът по бойната и политическа подготовка от трета батарея сержант Нейков разказа за своята работа. НА, 1958, бр. 3196, 3.
2. Работник, служител, който отлично изпълнява своята работа. Аз тръгнах между хората да диря / от миналото моя стар другар, / .. / Но в цеха негов ученик, отличник, / ми каза, че заминал в друг завод. Ламар, СГ, 25.