ОТЛОЖЀНИЕ1, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Отлагане1. По тому са двама заключили, да порта не може одобри новое отложение, — а да не излезе из положения кое е напреки уговор начертал, и тии прилагат после и то, че не щат зна за никаков отговор кой би се затова изродил. Бълг. д, 1857, бр. 7, 26.
ОТЛОЖЀНИЕ2, мн. -ия, ср. Книж. Отлагане2. На дъното на два от римските каптажи били намерени през 1937 година медни, бронзови и сребърни монете, дебело облепени с жълта пиритна кора.. На някои места били намерени дебели до 2 см. пиритни отложения. Н. Ненков и др., БС, 34. Това съгласуване става по два пътя: тоя на нервните токове,..; или пък съгласуването става чрез кръвния ток, където чрез отложенията на особени химични деятели,.., те взаимно се поощряват към работа. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 175-176.
ОТЛОЖЀНИЕ3, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Аритметично действие с изваждане.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.