ОТЛУ̀К, мн. -ци, м. Диал. Място, където държат сено. То [кучето], което никога не залайваше човека, като да беше нямо, отиваше сега до отлука — там от буренака излизаше един таралеж и на тоя таралеж то лаеше. Й. Йовков, АМГ, 36.
— Тур. otluκ.
