ОТЛЪ̀ЧЕНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Рядко. Отделеност, разделеност. Отчаяните викове излизаха из подземието на окръжното управление, па грозно, безогласно заглъхваха те сред нощното мъртвило и дълбоко навяваха на душа всекиму чувството на отлъченост от другите. А. Страшимиров, Съч. I, 198.