ОТМЀНИЦА ж. Диал. Заместница. Грабнало я [момата] лудо-младо, / закара я у дома си, / па си майци провикнува: / – Я излез, ма стара мале, / че ти карам отменица, / .. / Тебе отменица, / мене любовница. Нар. пес., М. Ангелова-Атанасова, СП, 430.
