ОТМЍТАМ, -аш, несв.; отмета̀, -èш, мин. св. отмèтох, прич. мин. св. деят. отмèл, св., прех. С метене прибирам нещо настрана. Гласът на Златка смути Пейча и изненада дяда ѝ. Пейчо поруменя, наведе глава и, за да не издаде смущението си, залови се да отмита брашното изпод воденичния език. К. Петканов, П, 12. Добра едва насмогваше да сгриба и отмита зърното, което падаше като златен дъжд. К. Петканов, СВ, 127. отмитам се, отмета се страд.