ОТМЪСТЯ̀ВАМ, -аш, несв. (остар.); отмъстя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., непрех. Отмъщавам. — Прости ме, Хадър ага,.. — Сега те прощавам.. и ти се вричам и заричам.., че няма да ти отмъстявам, няма да ти натяквам и никому няма да споменувам за обидата. Ц. Гинчев, ГК, 162-163. Народната партия щяла да дойде на власт след изборите.. и тогаз тя щяла да отмъстява на всички, които гласували за нашите кандидати и пр. Бълг., 1902, бр. 466, 1.