ОТНЀМВАМ, -аш, несв. (остар.); отнèма, -еш, мин. св. отнèх, прич. мин. св. деят. отнèл, прич. мин. страд. отнèт, св., прех. Отнемам. Вие не можете да му отнемвате заплатата, а сте длъжни да го уволните, защото „не могат да се назначават на служба по съдебното ведомство лица, които не владеят добре българския език.“ Пряп., 1903, бр. 8, 2. — Не мисли обаче, че си задължен да претърпяваш неправдите, когато тия ти отнемват почетта на человеците. Ал. Кръстевич, ВЖ (превод), 177. отнемвам се, отнема се страд. „Със заповед от 14 март т. г... отнемва се, начиная от датата, в която ще му се съобщи за това, заплатата на кандидата на съдебна длъжност.“ Пряп., 1903, бр. 8, 2.