ОТНЍСАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); отнеса̀, -èш, мин. св. отнèсох, прич. мин. св. деят. отнèсъл, -сла, -сло, мн. -сли и (диал.) отнèл, св., прех. Отнасям. Цялото поле долу, под водениците, гъмжи от войници, граждани.. разбиват складовете и отнисат кой къде свари свидно пазените дотогава припаси. М. Кремен, Б, 99. Над мен трептяха без покой листата / на трепетликата и техний шум / събуждаше ми спомени в душата — / далек отнисаше ме буден ум. К. Христов, Избр. ст, 39. Дето бяха ергените, / ергенки си оставеха, / тебе, Недо, куповаха: / благи смокви и старфиди, / на Неда ги от- нисаха. Нар. пес., СбНУ ХХХVI, 37. отнисам се, отнеса се страд.
ОТНЍСАМ СЕ, -аш се, несв. (остар.); отнеса̀ се, -èш се, мин. св. отнèсох се, прич. мин. св. деят. отнèсъл се, -сла се, -сло се, мн. -сли се и (диал.) отнèл се, св., непрех. Отнасям се. — Трябва, щом произнесат едно име, да се знае за кого се отниса то. Ст. Чилингиров, РК, 179. — Колкото се отниса до отпуска, той ще го добие от инспектора. Ст. Чилингиров, РК, 168.