ОТПЕРДА̀ШВАМ, -аш, несв.; отперда̀ша, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Жарг. Заминавам, тръгвам, обикн. бързо, без да се бавя, за някъде. И си запали моторетката, та отпердаши къде Берковица. Й. Радичков, СР, 97. — Слушай, шегата настрана. Сам разбра, че не е толкова лесно да го открием. София е море. А може и за провинцията да е отпердашил. К. Кюлюмов, ПШ, 71.