ОТПЛЕСНУ̀ВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); отплèсна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. отплèснат, св., прех. Отплесвам. отплеснувам се, отплесна се страд.

ОТПЛЕСНУ̀ВАМ СЕ несв. (остар. и диал.); отплèсна се св., непрех. Отплесвам се. Човек трябува да са обучава изпървом да са държи на равновесие само с един крак;.. подире, да са учи да ходи по един проснат бор от единий край до другий без да са отплеснува настрана. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 1, 25.


Източник: Речник на българския език (онлайн)