О̀ТПУС, мн. няма, м. Остар. Отпуст (в 1 знач.). Молитвата господня „Отче наш“ ще са чете на захващанието [на занаятите] и на отпус сутра и вечер. Р. Каролев, РЗМ, 22. Подир отпусът церковний.. почнаха [хората] да ся сбират на училището, гдето ся събраха 30 душ. АНГ I, 482.