ОТРЀБЯМ, -яш, несв.; отрèбя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Отребвам. отребям се, отребя се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.


Източник: Речник на българския език (онлайн)