ОТРО̀ВВАМ, -аш, несв. (остар.); отро̀вя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Отравям. Уверен, че сичкото действие произлиза от корена на една вошка, осем недели преди да узрее плодът на една круша, зема та отровва пръстта около дървото. Лет., 1876, 74. Зрелището на мъките и теглата на нашите южни братия не е ли за свободните българи и сега още една горчилка, която часто отровва чашата на тяхното щастие! Ив. Гешов, Н, 1881, кн. 1, 78. отроввам се, отровя се страд.