ОТРОВЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Човек, който чрез отрова умъртвява някого. Всеки наш опит да бъде отстранен престъпни- кът,.., може да ни донесе повече вреда, отколкото полза: не желая да минавам за отровител в един свят на отровители. В. Мутафчиева, СД, 179.


Източник: Речник на българския език (онлайн)