ОТРО̀ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. Прил. от отрок1 и от отроче. Така са преминали отроческите години на пресвета Дева Мария. З. Петров и др., ЧБ (превод), 230.


Източник: Речник на българския език (онлайн)