ОТСЀЙВАМ, -аш, несв.; отсèя, -èеш, мин. св. отся̀х и (разг.) отсèях, прич. мин. св. деят. отся̀л, -а, -о, мн. отсèли и (разг.) отсèял, -а, -о, мн. -и, прич. мин. страд. отся̀т, -а, -о, мн. отсèти и (разг.) отсèян, -а, -о, мн. -и, св., прех. Отсявам. отсейвам се, отсея се страд. От 200 кг кокс се отсейва класа с едрина над 500 мм и от нея се отбират 5 проби по 25 кг. Ц. Цветков, М, 207-208.


Източник: Речник на българския език (онлайн)