ОТСЀКВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); отсека̀, отсечèш, мин. св. отся̀кох, отсèче, прич. мин. св. деят. отся̀къл, -кла, -кло, мн. отсèкли, прич. мин. страд. отсèчен, св., прех. Отсичам. Светите мъченици, като са умирали за Христа, търпели са много различни страдания. Обично с нож са им отсеквали главите. З. Петров и др., ЧБ (превод), 253-254. отсеквам се, отсека се страд.