ОТСКО̀КНУВАМ, -аш, несв.; отско̀кна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Остар. и диал. Отскачам; отскоквам. Кърджали, като по неволя, седи на коня, нъ пак като да е закован на седлото, нито един пръст отскокнува от него. Ст. Ботьов, К (превод), 20-21.
