ОТСКУ̀БЯМ, -яш, несв.; отску̀бя, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Диал. Отскубвам. — Ще си отскубя едно златно перо от крилото ѝ [на птичката] и ще я пусна да лети пак свободно. А. Каралийчев, МИ, 23. отскубям се, отскубя се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)