ОТТАМЀ нареч. Остар. и диал. Оттам; оттамо. — Миленко, гост ти е дошъл. Оттаме, зад оня връх, думаше, книга ти донел. Л. Александрова, ИЕЩ, 297.


Източник: Речник на българския език (онлайн)