ОТТЍКВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от оттиквам1 и от оттиквам се.

ОТТЍКВАНЕ2 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от оттиквам2 и от оттиквам се; оттъкване, отпушване.


Източник: Речник на българския език (онлайн)