ОТТЍЧВАМ, -аш, несв.; оттѝчам, -аш, мин. св. -ах и оттека̀, оттечèш, мин. св. оттèкох, оттèче, прич. мин. св. деят. оттèкъл, -кла, -кло, мн. -кли, св., непрех. Остар. и диал. Като тичам, отивам донякъде; изтичвам. Може би искаш още сега да оттичаш и ми заръчаш нова премяна? М. Смилова, ДСВ, 228. — Ето ти кама.. Димо се смръщи. А момъкът още по-радостно оттича и от същото място ловко я заби в нишана. Г. Манов, КД, 91. Така например, нападне ли на някое семейство мечка, оттичват от друго семейство на помощ, помогнат и убият мечката. А. Хилендарец, ВВИ (превод), 51. Аз тойчас ща оттека до господин мера [кмета], да взема позволение да повеселим тая публика. С. Радулов, ГМП (превод), 104. Но едва стигнах до средата на пътя и видях безбожника, че остави стареца и оттече да доведе дружината си. С. Радулов, НД (превод), 74.