ОТТОГА̀ЗИ нареч. Остар. и диал. Оттогава; оттогаз. — Откогато ти се завъртя умат подир Сирака, не ти трябам вече. Пък мене ти още по̀ легна на сърце оттогази, Радо. П. Тодоров, Събр. пр II, 13.
