ОТХРА̀НЮВАМ, -аш, несв. (остар.); отхра̀ня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Отхранвам. Жената обича мъжа си, управлява децата, отхранюва ги, научава ги ред. ВУХБ (превод), 15. отхранювам се, отхраня се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)