ОТЦЀДНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Цедилник. А закачи и ти отцедника на мястото му, та па иди, та набери трева за телето. Т. Влайков, ПСп, 1890, кн. 34, 4.


Източник: Речник на българския език (онлайн)