ОТЦЍЦВАМ, -аш, несв.; отцѝцам, -аш, св., непрех. Диал. Отбозавам. Хората вече сами се заеха да пазят ред. Всички очакваха, че ще пуснат по-напред телето да отцица преди доитбата. Ст. Даскалов, СЛ, 143.


Източник: Речник на българския език (онлайн)