ОТЧА̀ЮВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); отча̀я, -а̀еш, мин. св. отча̀ях, св., прех. Отчайвам. отчаювам се, отчая се страд.
ОТЧА̀ЮВАМ СЕ (остар. и диал.); отча̀я се св., непрех. Отчайвам се. Тям предстои да издържат всякакви мъки, неволи.. Разумява се, че мнозина млади се уплашват от тия спънки, отчаюват се и се оставят да гонят целта си. Г. Бенев, Ч, 1875, кн. 6, 255. Требува ли да се отчаюваме за спасението на ония, на които обстоятелствата са неблагоприятни? КТЕМ, 412.