ОТЧЕТЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се възприема, който се чува, вижда или осъзнава ясно, подчертано разграничено. Отначало Асен заговори неравно, глухо, но после гласът му доби своята предишна яснота и думите му станаха звънки, отчетливи. Цв. Ангелов, ЧД, 201. Нейде в гората секат дърва и отчетливият звук на секирата кънти в тишината. К. Константинов, НЗХ, 17. Бреговете ставаха все по-ясни и отчетливи, виждаха се вече всяка отделна къща, всяко дърво. П. Вежинов, ДМ, 27. Евстати обичаше да мисли за бъдещето. Мислеше за него не изобщо, не абстрактно, а си го представяше в отчетливи образи. А. Гуляшки, СВ, 157. Ако наблюдаваме някакъв детайл по-продължително време, зрителното ни внимание се уморява и от отчетлив до този момент, образът на детайла става неясен, разлят. И. Аламанчев, ЕО, 16.