ОТЩЍПВАМ, -аш, несв.; отщѝпя, -еш, мин. св. -ах, и отщѝпна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. отщѝпнат, св., прех. С щипане откъсвам нещо. Тя хваща крехкото най-горно клонче на доматовия стрък и търси малките жълти цветчета. Отщипва с металическо щипало тичинките.. и оголва плодника. А. Каралийчев, ПД, 46. отщипвам се, отщипя се, отщипна се страд. и възвр.


Източник: Речник на българския език (онлайн)