ОТЪ̀МНУВАМ, -аш, несв.; отъ̀мна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. отъ̀мнат, св., прех. Остар. и диал. Отъмвам. отъмнувам се, отъмна се страд.

ОТЪ̀МНУВАМ СЕ несв.; отъ̀мна се св., непрех. Остар. и диал. Отъмвам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.


Източник: Речник на българския език (онлайн)