ОТЪРПЯ̀ВАМ, -аш, несв.; отърпя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. отърпя̀л, -а, -о, мн. отърпèли, св., непрех. и прех. Остар. Изтърпявам, изтрайвам. По-нататък се слушаха из влажната долина тънките гласовце на малките пеленачета, които не можаха да отърпят на студената балканска нощ. З. Стоянов, ЗБВ II, 117-118. „Този момък учен, умен, патриот, но слаб: да влезе в ръце, не може отърпя, ще ни предаде.“ М. Кънчев, В, 265. отърпявам се, отърпя се страд.