ОФИЦИА̀ЛНИЧА, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Рядко. Държа се, отнасям се към някого официално, проявявам официалност. Двамата китаристи.. не обичаха да официалничат с хора, към които не изпитват официални чувства. Т. Монов, СЧ, 141.


Източник: Речник на българския език (онлайн)