ОХЛУ̀ЗЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от охлузя като прил. Който е изтъркан, изхабен или изгладен, излъскан от търкане, триене, употреба. Арестантът направи две крачки напред и седна на охлузено кожено канапе, долепено на стената срещу бюрото. Г. Караславов, ОХ III, 91. Шубата била променена с едно старо и охлузено палто, което Ботйов облякъл. З. Стоянов, ХБ, 108. Между тия коне .. можеше да се види и някой тънък, мършав кон, с вехто турско седло, дървените краища на което са охлузени и оголени. Й. Йовков, ЧКГ, 69. У нас хората не лъжат.. Опират се на истината. Само че вратовете им са много охлузени от робския ярем. А. Каралийчев, НЗ, 177.
ОХЛУ̀ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Спец. Който се отнася до охлузване, който е свързан с охлузване, с повърхностно нараняване. При много голяма свобода на движение на крачетата и при неправилно повиване при силно неспокойствие от страна на детето често се получават охлузни ранички в областта на глезените от протриване. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 35.