О̀ХНУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); о̀хна, -еш, мин. св. о̀хна̀х, св., непрех. Охвам.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.


Източник: Речник на българския език (онлайн)