О̀ХОЛ м. Остар. и диал. Охолност. Нека се ласкаем още с надежда, че почтеният старец.. ще намери време и охол да посвети на своя незабравим другар още един час. Ив. Шишманов, СбНУ ХI, 593.
ОХО̀Л, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Охолен. И така на една страна владее охола надутост, а на друга — лудо нехайство, па — и двамата в ямата! Лет., 1871, 155. „Младо радо до венчило, а охоло — до вречило!“ Ив. Вазов, Съч. ХХV, 52.